МАРОКЍН м. Марокен. — Ние знаехме за обущата на почтените хора един цвят черния, па бил той на сафтян, видело, марокин, шевро или лак .. а сега? Ст. Чилингиров, ХНН, 138. В началото на Средните векове кожарските произведения от източните страни (сахтиани, кордовани, марокини и др.) са били много търсени в Европа. Ст. Младенов и др., ОТК, 4. Ески-Арап е много стар и лицето му е противно и страшно: черна като марокин кожа, черни устни. Й. Йовков, Разк. II, 10.

— Нем. Maroquin.


Източник: Речник на българския език (онлайн)