МАРС, мн. няма, м. 1. Астрон. Най-близката до Земята планета от Слънчевата система, която е четвърта по отдалеченост от Слънцето. В центъра на тази система [Слънчевата] се намира Слънцето, около което обикалят 9 планети — Меркурий, Венера, Земя, Марс, Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун и Плутон. Геогр. VIII кл, 1958, 5. Марс е една от планетите на Слънчевата система, която обикаля около Слънцето за 321 дни и 7 часа. Стен. VIII кл, 59.
2. Древноримски бог на войната и на плодородието.
◊ Падам / падна от Марс. Разг. 1. Силно се изненадвам от нещо (обикн. общоизвестно), което е неочаквано за мене, не го знам, за което не съм чул. 2. Във въпрос. изр. и обикн. във 2 и 3 л. Съвсем съм наивен и не познавам действителността (обикн. при учудване или възмущение от някои нередности). От Марс ли си паднал, та се учудваш на такива неща като клюките на хората.
— Лат. Mаrs.
MAPC1, ма̀рсът, ма̀рса, мн. ма̀рсове, м. Мор. Площадка в горната част на мачта на кораб, служеща за наблюдение, за монтиране на навигационни прибори, а при ветроходните съдове и за работа по управляване на съда.
— От хол. mars.
МАРС2, ма̀рсът, ма̀рса, мн. ма̀рсове, м. Разг. Двойна печалба при игра на табла, която се получава, когато единият играч е свършил играта, а другият не е почнал да събира още пуловете. Още едно „геле“ и Чудомир беше затворен от всички страни. Противникът му направи „марс“. Играта по-нататък губеше смисъл. Ив. Богданов, ИТХ, 191.
— От ит. marsa през тур. mars (вж. Л. Ванков, Към историята на някои заемки от западните романски езици, ГСУ, 1960, с. 231).