МА̀РТА, мн. няма, ж. 1. Разг. Месец март. В тоя топъл, огряван от слънцето кът, престояха до средата на марта. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 149. Изминаха топлите февруарски дни, .., протече мудно кишавата марта, наближи Великден. Г. Караславов, Избр. съч. I, 76. Духаше априлският вятър .. „Сечко сече, Марта дере, Април кожи събира“. Слушах старицата да мърмори, но виках напук: „Не е вярно!“ К. Калчев, ПИЖ, 115.
2. Диал. Мартеница (Н. Геров, РБЯ).
◊ Баба Марта. 1. Разг. Народно название на месец март, отъждествяван в народните представи с жена. По някои места (в Охридско) месец март се представлява като баба и го наричат „баба Марта“. СбНУКШ, ч. III, 40. 2. Диал. Мартеница. На първи мартин ден си вържат на ръцете и на краката „баба Марта“ — чървен и бял конец увити, .. — за да са чървени и здрави през годината. СбНУ VI, 91. Бяла марта. Диал. Цвете паричка; ергенска сълза, маргаритар (Н. Геров, РБЯ). Жълта марта. Диал. Растението подбел (Н. Геров, РБЯ).
> Менявам се (изменявам се) като през марта времето. Диал. Вятърничав, непостоянен съм. На марта в сряда. Жарг. Никога. Ще ѝ се обадя на марта в сряда. Начумерил съм се (наежил съм се) като Баба Марта. Разг. Начумерил съм се, наежил съм се много.