МА̀РТЕНОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Метал. 1. В съчет.: Мартенова пещ. Металургична пещ, в която се добива стомана от чугун и старо желязо (по метода на френския металург Мартен). Показаха му мартеновите пещи и той, .., дълго гледа подвижните бункери, които разтваряха с буферите си сякаш вратите на ада, за да изсипят сред ослепителните пламъци камарите си железен товар. А. Гуляшки, Л, 316. Той обичаше суровия индустриален пейзаж, където клокочеше енергия и димяха комини, където изригваха към небето пожари от високите мартенови пещи. Б. Йосифова, БЧМ, 86.
2. Който е свързан с производство на стомана в такава пещ. Просторното помещение на мартеновия цех се оказа тясно да побере хората, дошли да станат свидетели на един неизказано радостен миг — раждането на първата българска стомана. НА, 1963, бр. 4617, 1. Мартенова стомана. Мартенов чугун. Мартеново производство. Мартенова шлака.
— От фр. от собств.