МАРТЍНКА1 ж. Вид стара бойна пушка; мартина. Огнянов, с лице зацапано от барут и покрито с кал, .., ту се изправяше с мартинката, .., ту се снишаваше в шанца си. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 157. Кервана водеше конен стражар —.. — сложил на едно коляно мартинката си и извил другата си ръка на хълбок — напомняше някогашните войнствени турци. А. Страшимиров, А, 168. Ето, у моя съсед пушка мартинка, ето и на кръста му сума патрони, ще се помъча, лесничката ще мога сам да се убия. Ил. Блъсков, Китка V, 1887, кн. 13, 9. — Я ти, Николо, вечеряй, / заметни дреи чоени, / зарамчи пушка мартинка, / па ще по пътя да одиш. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 395.
— От фр. собств.
МАРТЍНКА2 ж. Устройство, обикн. метално, за затваряне на двукрилен прозорец. Мартинки за прозорци.
— Вер. от фр. собств.
МАРТЍНКА3 ж. Диал. Мартеница; мартинки2. Спрема първи марта вечерта ке си вързе [девойче] на ръката мартинка, .. и ке я носи додека да види ластовиче. СбНУ VII, 128. На 1 летник (март) си връзват „мартин-ки“. Мартинките ги правят от овча вълна, която събират по търнищата. СбНУ ХV, 61. По полнок ке се заберат децата со стапчиня во раце .., заедно со едно колендарче, вързано со конец бел и цървен, мартинка, за пояс. СбНУ I, 16.