МАРУ̀ЛЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който е от маруля. Нейде в букака на Ломски дол кукаше куковица, мама отдалеч подаде марулена салата и се отдръпна. Ст. Сивриев, ЗСБ, 61. Марулен сок.


Източник: Речник на българския език (онлайн)