МАРША̀Л м. 1. Само ед. В армиите на някои страни — висше военно звание или чин, по-висок от генерал. Съветската армия, командвана от маршал Жуков, почва щурма против последната крепост на Хитлер. Ист. Х кл, 1951, 237-238. Генерал Кичнер ще бъде произведен в чин маршал. БД, 1909, бр. 15, 3. Маршал на Съветския съюз.
2. Лице, носител на такова звание или чин. — Слушам, другарю маршал! — изправи се полковникът Петър Михайлов и отдаде чест. А. Каралийчев, НЗ, 64. Народната стража, съставена преимуществено от младежи, .., направи на нападателите по-силен отпор, колкото прочутите маршали на Наполеон III. У, 1870, бр. 1, 46.
3. Председател на Сейма в Полша.
4. Остар. Главен разпоредител на тържествени приеми и под. в дворец. Ето и паспортният чиновник, важен и строг като дворцов маршал. Св. Минков, ДА, 5. В стаите досетливият маршал на двореца е наредил качета за дъждовната вода, да се събира, когато рукне през тавана. А. Каралийчев, ПГ, 194.
— От фр. maréchal прeз нeм. Marschal. — А. Дюма, Наполeон Бонапарт (прeвод), 1850. — Друга (остар.) форма: ма̀ршeл.