МА̀СТЕН1, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Биохим. Който се отнася до масти, който е свързан с масти. Различават се следните тъкани: мускулна, съединителна, костна и хрущялна, мастна, нервна тъкан и кръв. П. Даскалов и др., ТК, 136. Мастните жлези са разположени около космените торбички. Анат. VIII кл, 120. При човека и животните неутралните мазнини се намират най-много в подкожните мастни депа. Б. Койчев, Б, 12. След обикновената емболия най-голямо значение има тлъстинната, мастната емболия пренасянето на тлъстинни капчици по кръвния ток. Б. Кърджиев, ΟΠΑ, 140.

2. Биохим. Който съдържа масти. Първият голям дял органични съединения се наричат .. мастни или алифатни съединения, защото към тях спадат и природните мазнини. Хим. VII кл, 1950, 99. Най-бързо напуска стомаха въглехидратната храна, а най-бавно мастната. Анат. VIII кл, 51. При нашите местни говеда е ценен още високият процент на мастни вещества в млякото, който също трябва да се запази. Пр, 1952, кн. 6, 10. Мастни въглеводороди. Мастни киселини.

3. Който е присъщ на мастите. Черните каменни въглища са още по-уплътнени от кафявите. Те имат черен цвят и мастен блясък. Геол. IХ кл, 48. Блясъкът на минералите е различен: метален на пирита, .., мастен на отломена повърхност на кварца и др. Ст. Бошев и др., ГГ, 33.

МА̀СТЕН2, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Остар. и диал. Мазен (в 1 знач.). Ако не претоваря [детето] стомаха си с храна, например с мастни и тежки ястиета и силни питиета, то ще бъде здраво и весело. К. Кесаров, ЧНУ, 49. Жените, за да могат да си запазят обли форми в частите на тялото си, требува да ядат повече мастни ястия. КН, 1873, кн. 5, 25.


Източник: Речник на българския език (онлайн)