МАСТЍКС, мн. няма, м. Спец. Ароматна стягаща смола, получавана от средиземноморското вечнозелено дърво Pistacia lenticus, която се употребява при производството на лакове, тушове, мастила и др. и в медицината. Венецианците снабдяват Европа с така търсените подправки, с медицински растения — камфор, с балсами, мастикс, амбра. К, 1963, кн. 1, 24.
— Лат. mastix.