МАСТЍЛНИЦА ж. 1. Малък стъклен или метален съд, понякога декоративно оформен, в който се налива мастило и се топи перодръжка, писалка при писане. Сяда [Илия] до масата, взема лист, топи писалката в мастилницата, а мастилото — пресъхнало. А. Гуляшки, МТС, 146. Галчев взе перото, натопи го в мастилницата и развълнуван, усмихнат приготви се да пише. Й. Йовков, ЧКГ, 254. Скромна работна маса .. На нея се виждат хубава металическа мастилница с паче перо. РД, 1950, бр. 189, 2. За да писуваме, употребляваме мастило черно, перия, мастилница. Н. Хилендарец, СПП, 4.
2. Спец. Приспособление към печатарска машина, в което се поставя мастило. През време на печата формите се намастиляват чрез специално пригодените към всеки агрегат мастилници. Г. Върбанов и др., НТ, 293. Мастилницата при машините със спиращ се цилиндър е обикновено цилиндрова. Ил. Райков, ПТ, 52.