МАСТЍТ, -а, -о, мн.-и, прил. Остар. 1. Виден, крупен, бележит. При срещната черквица стоят залепени две каменни килийки, .. там е живял маститият и образован деятел, йеромонах Неофит Рилец. Ив. Вазов, Съч. ХV, 29. Маститите хайдушки войводи Панайот Хитов и Филип Тотю под влиянието на Раковски се превръщат във вождове на чети. Г. Бакалов, Избр. пр, 152. Между маститите слависти в Италия е проф. Giovani Maver — заведующ катедрата по славянска филология в Падуа — известен главно с критични и филологически статии по славистика. Р, 1927, бр. 257, 3. Там беше окачен в тежка полирана рамка голям портрет на мастития дядо Радославов. М. Кюркчиев, ВВ, 103.
2. Обикн. ирон. Който е с внушителна външност и вдъхва респект. Встрани, но все таки напред, .., крачеха маститите членове на „Добродетелната дружина“ воглаве със своя важен председател. Ст. Дичев, ЗС I, 549.
3. Който се отделя, изпъква над другите със значението си, важността си; виден, голям, важен. Нека се надяваме, че това мастито славяно-италианско списание ще устои на всички тежки условия, .. и че ще изпълни своята задача. Р, 1927, бр. 255, 3.
МАСТЍТ м. Мед. Възпаление на млечната жлеза у жена или женско животно, най-често през първите седмици след раждане. Маститът е тежко заболяване на млечната жлеза, което най-често довежда до загуба на млечността ѝ. Ив. Вапцаров и др., ДБ, 104-105. Ветеринарният препарат .. (алуминиева противовъзпалителна и изстудяваща помада) .., дава много добри резултати при лекуване на .. акутен мастит у кравите и овцете. Пр, 1952, кн. 6, 23.
— От гр. μαστός 'млечна жлеза' през фр. mastite.