МА̀СТОР м. Остар. и диал. Майстор. Полиците околовръст бяха обредени със съдинки: сахане, чинии, чаши, свещилници, измити, изтрити, гаче сега бяха излеле от ръцете на мастора. Ил. Блъсков, ПБ II, 35. Масторът ножар, за да изучи момчето, поиска толкоз пари, които са видяха твърде много на бащата и той трябаше да са откаже от своя кроеж. С. Бобчев, ЖФ (превод), 12. Ока брашно да имаш, и него дай на мастор (фурунджия, хлебаря) да го меси. Π. Р. Славейков, БП II, 8. — Калудо, бяла болгарко, / меня я мастор проводил, / да дадеш конця бял бришим, / да ти ушия мой мастор / на тьонка снажка фустанче. Нар. пес., СбНУ ХХХIХ, 26.