МАСТОРЯ̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, несв., прех. Остар. и диал. Майсторя. Сега, колко време ги киснат, как ги масторят, това не зная, само това съм виждал, че като втасат ликата, извадят ги, а забичените остри коле оставят там у водата. Ил. Блъсков, ПБ III, 52. масторя се страд.