МАСУ̀РЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от масур. Кичур къдрава коса беше паднал над полегатото ѝ чело и блестеше сега в лъчите на слънцето като масурче от лъскава коприна. А. Гуляшки, Л, 431. Спряхме до изворчето, което на тънка струя течеше през едно тръстиково масурче, забито в пукнатината на скалата. П. Михайлов, МП, 109. След миг Васко държеше в ръка картоненото масурче. Дъждът беше подмокрил и леко размил писмото. З. Сребров, Избр. разк., 36. От момите едни дочушкват някои затулени масурчета, други събират пръснатите зърна от кукуруза в череците и в коритата. Т. Влайков, Съч. I, 21.