МАСЪЛЦЀ, мн. няма, ср. 1. Умал. от масло. Нито овце имахме, нито пък кози, за да се облажим от млекце, масълце или сиренце. Кр. Григоров, ОНУ, 103. Ахнала баба и малко останало да плесне с ръце и да изтърве тавичката — баничката била зачервеничка, с коричка, с разтопено масълце. ВН, 1959, бр. 2462, 4. Еленка, тази добра жена, пак не оставяше децата си съвсем без гозбица: кога чорбица, за да си сръбнат, кога пък им подбъркваше с масълце сирене, брашно и вода за кашица, за да си поквасят. Ил. Блъсков, ПБ II, 90.
2. Малко количество масло.
◊ Дървено масълце. Остар. Зехтинец. В ъгъла гори кандилото — измито е и то, старата жена е сипала ново дървено масълце. Д. Талев, ПК, 617.
> Светих (ще светя) масълцето някому. Разг. Убих, премахнах (ще убия, ще премахна) някого, обикн. умишлено за наказание или за отмъщение. А Тодораки, .. кипнал от яд и вика с пълен глас: — Аз ще ти света масълцето, хубаво да знаеш. Д. Немиров, Б, 31.