МАСЪ̀РСКИ, -а, -о, мн. -и. Остар. и диал. Прил. от Масър (остаряло название на Египет); египетски, масърлийски. Утакми се Марко чорбаджия, / утакми се ного от далеко, / през морето от масърска земя. Нар. пес., СбНУ ХLV, 364. Та казуюва свого господара / киква юначина на двор иде, / кон му шарен кико масърско говедо. Нар. пес., СбНУ ХLIХ, 18. Армаган да ми донесеш: / масърски желти алтанеа, / ат Арда да хи окрадеш. Нар. пес., СбНУ V, 34.