МА̀ТАРА ж. Диал. Манерка, матерка1. Чу се бълбукане, някой изпъшка и заедно с въздишката провесилият се от медната матара синджир звънко издрънча. Ст. Сивриев, ПВ, 29.
— От араб. прeз тур. matara. — Друга форма: ма̀тeра.
