МАТЕМАТЍК, мн. -ци, м. 1. Специалист по математика. Думата на известния професор, на прочутия математик ще тежи несравнимо повече от приказките на един незавършил още гимназия младеж! А. Гуляшки, Л, 337. Интересни перспективи предлага създаването на общообразователни училища, в които да се подготвят математици-изчислители. НТМ, 1962, кн. 4, 9. Тоя закон ся нарича Архимедов закон, зачтото най-напред го е издирил и намерил Архимед, един математик у Сиракуза. Й. Груев, Ф (превод), 49. Галилей Галилейский —флоренцийски математик и физик, научва ся, че ся изнамерило оръдие, с което ся виждат отдалечените предмети твърде близо. П. Р. Славейков, СК, 64. // Разг. Учител по математика. // Разг. Студент по математика.
2. Разг. Лице, на което му върви математиката, отдава му се математиката. Той беше най-добрият математик в нашия клас.
— От лат. mathematicus. — Ив. Андреев-Богоров, Кратка география, 1851, 20-21.