МАТЕРЍНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар., сега поет. Майчински, майчин. Безпокойствието и материнската любов не преставали, .. Не е шега това, двама сина, двама млади соколи отиват между куршумите. З. Стоянов, ЗБВ I, 136. Най-силни и най-красиви в тия му разкази [на Георги Райчев] са моментите, които разкриват материнската нежност на жената. Г. Константинов, ПР, 253. То [отечеството] има нещо материнско в себе си, което ни вдъхнува чувство съответно със синовно благочестие. Пч, 1871, кн. 4, 52. Тези ръце — те познаха трудът и умората, / тежкото блюдо и знойния плод на живота, / топлата, кръвна, света материнска прегръдка. Е. Багряна, СЧ, 71.
◊ Материнска скала. Геол. Скалата, от която е произлязла дадена почва; почвообразуваща скала. Нашите черноземи са се образували главно върху льос, който е материнска скала на твърде плодородни почви. Осн. сел. стоп. VIII кл, 17. Най-отгоре в скицата начертаха тънка мрежа от коренчетата на степните растения. Под нея — дребнозърнестия черен слой на чернозема, .. и най-после — в подпочвата — материнска скала. Б. Балевски, СП, 17.