МАТЍРАНЕ1, мн. -ия, ср. Спец. Отгл. същ. от матирам1 и от матирам се; матировка. Матирането [на стъклото] се постига със струя пясък под налягане или върху пясъчно колело. Н. Николов, М, 280. Матиране на неръждаеми стомани.

МАТЍРАНЕ2, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от матирам2 и от матирам се. След десетминутна игра последва матиране чрез неочаквано бърза комбинация.


Източник: Речник на българския език (онлайн)