МАТИРО̀ВКА ж. Спец. 1. В дървопреработването и мебелната промишленост — процес, при който се нанася върху дървени плоскости и детайли специално вещество, обикн. лак като покритие; матиране. По-дълготрайни са матировките при едропорестите дървесини, където се задържат по-добре. М. Тодоров и др., ТМСС, 259.
2. Покриване на повърхността на стъкло със специално вещество, за да стане матово; матиране.
3. Вещество, с което се матира.
— Рус. матировка.