МА̀ТИЦА1 ж. 1. Остар. и диал. Майка; матка1, матер, мати.
2. У славянските народи — културно-просветни и книжовни дружества през ХIХ в. с будителски и патриотичен характер. Матица словенска е основана през 1863 г. в Любляна.
3. Издание или поредица от издания на такива дружества. Раковски следователно е взел бележка от сръбските и чешките матици в тяхната уредба и техните задачи. М. Арнаудов, БДК, 456.
4. Остар. и диал. Пчела майка, царица на пчелите в един кошер; майка, матка1. Вие знаете чудните дружественни урядби на пчелите, които всички слушат матицата (царицата). Лет., 1873, 170. Присъствувалите на тоя банкет помнят, че веселият старец цяла вечер бе окръжен от рояци младежи, които с него се местеха от кът в кът като пчели подир матица. Ив. Шишманов, СбЦГМГ, 57. Катерина Глаушева събираше като матица девойчетата от махалата, които вече се момееха. Д. Талев, ЖС, 205.
МА̀ТИЦА2 ж. Остар. и диал. Корито, легло на река; матка2.
— От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1986.
МА̀ТИЦА3 ж. Диал. Слети в едно плодове, плодове-близнаци. // Двоен житен клас; матка4.
— От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1986.