МА̀ТОРЕЦ, мн. -рци, м. Диал. 1. Селскостопанско животно, най-често овен или овца, което е на възраст над 3-4 години; матор, маторник. Накупи Тодор, накупи / сурии сиви говеда, / сурии овни маторци / и на иляди овчици. Нар. пес., СбНУ II, 19. Па са тръгнали, излели / на връх на Стара планина / и оттам са си минали / край големите сурии: / сите фанаа по ягне, / а войводата маторец. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 81.
2. Разш. Човек, животно на средна възраст; матор, маторник. Като станах маторец, тогава реших да се оженя. Две войни изкарах. Ил. Волен, НС, 70.