МА̀ТОРЧЕ, мн. -та, ср. Диал. Умал. от матор1. Право при Стояна отишли [хайдутите], / опък му ръце вързали / и му краката стегнали. / И му уловили овне маторче, / и са го на сини огньове разтуряли. Нар. пес., СбВСт, 135.
