МАТРА̀К1, мн. -ци, след числ. -ка, м. 1. Вид дюшек, който има пружини и се поставя на легло, канапе и под. Виктор издърпва банкнотите и ги разсипва над пружинения матрак, нагласен на четири сандъка, върху който спи самият той. Др. Асенов, ТКНП, 11. Стаята нямаше никакъв прозорец .. Тук мизерията беше още по-голяма. Два изтърбушени матрака, върху единия от които играеха две деца с изпити лица и окъсани памучни дрешки. Г. Белев, КВА, 303.
2. Диал. Подставка за дъсчен одър; магаре.
— От араб. през нем. Matratze. — Друга остар. форма: матра̀ц.
МАТРА̀К2, мн. -ци, м. Диал. Тояга.
— От Т. Панчев, Допълнение към българския речник на Н. Геров, 1908. — От араб. през тур. matrak 'дървен чук'.