МАТРИЧА̀Р, -ят, -я, мн. -и, м. Спец. 1. Работник специалист, който прави, произвежда матрици. Матричарите правеха матрици за бакелитови контакти и острилки. Д. Кисьов, Щ, 259. // Работник печатар, който произвежда матрици за отпечатване. При приемането на формите матричарят трябва добре да прегледа дали при пренасянето на страниците не е разсипано или изпаднало нещо от тях. Г. Върбанов и др., НТ, 259.

2. Работник специалист, който произвежда различни предмети, детайли чрез матрица.


Източник: Речник на българския език (онлайн)