МАТУРИТА̀НТ м. Остар. Книж. Зрелостник, абитуриент. — Той [главният учител], навярно, ще ни избави: слушах, че тази година темата на матуритантите по литература е била за значението на Априлова. А. Страшимиров, К, 23-24. Матуритетните свидетелства на годишния отчет раздава сам дядо владика; едни от матуритантите му целуваха ръка, други — не. А. Страшимиров, К, 22.
— От лат. maturitans, -antis 'узряващ'.