МА̀УЗЕРОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до маузер. Куршумът изсвири .., последва друг изстрел от маузеровата карабина на Вълко. Ем. Станев, ПЕГ, 66. Стефан откачи спокойно от пояса си един маузеров пистолет и го пъхна във външния джоб на палтото си. Д. Димов, Т, 172.


Източник: Речник на българския език (онлайн)