МАХА̀ЛЦЕ, мн. -а, ср. Умал. от махало. Действието на оттласкателната сила, опирана против оная на тяжестта, трябва да стои среща и на извръшванието ѝ; ..; на това ся ся уверили физиците, като употребиха махалцето на часовниците. Ив. Богоров, КГ, 25.