МАХАРАДЖА̀, -та, мн. -ѝ, м. 1. Висша титла на велик княз в Индия, по-висока от раджа. Рабиндранат Тагор произхожда от семейство, дало много заслужили хора на Индия .. Баща му Дебендранат Тагор — махараджа .. бил известен в Индия и с това, че стоял начело на вярващите в Брама. ЛФ, 1956, бр. 4, 4. В индийския епос е известна историята на Ажуна, син на Панду, махараджа от Гастинапура. К, 1968, кн. 8, 23.
2. Лице с такава титла. Един суеверен народ се подчинява по-лесно и по-пълно на феодали, на паши и султани, на раджи и махараджи. Тъкмо чрез феодалите и махараджите колонизаторите са държали Индия в подчинение. А. Каменова, И, 35. // Разш. Богат индиец с аристократичен произход. Тук има всякакви хора: и махараджи с талисмани, и кротки маниаци, които дебнат цял живот щастливия номер, .. Рулетката бръмчи и малкото бяло топче подскача като живо, събрало в себе си погледите на всички присъстващи. Св. Минков, БФ, 38.
— От санскр.