MAXЗА̀P, -ът, -а, мн. -и, м. Истор. Официален писмен документ, обикн. адресиран до турското правителство, султана или високопоставен служител, в който група лица или отделно лице излага своя молба, искане, оплакване и под.; изложение, петиция. Преспанци трябваше да чакат отговор на техните махзари и харзовали, но бяха чакали вече доста дълго. Д. Талев, ЖС, 361. И още днес ще направим махзар, че селяните от Извор са разорени до краен предел, та Портата да им опрости данъците на новата хазна. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 450. Емигрантите подадоха не махзар до султана, а политически мемоар до посланиците. Ив. Вазов, ПМЧ, 76. Той [Рамъз бей] веднага предлага на доверените нему българи да му представят едно лице, което да може да иде по селата да подбуди селяните да направят махзари .., в които да изкажат всички злоупотребления на Ибраим паша. СбНУ ХVIII, 585.
— От араб. през тур. mahzar.