МАХЛЀНКА ж. Разг. Махаленка. Тъкмо когато моят нов господар правеше отчаян пазарлък за един килограм картофи със стара и злобна махленка, млад, груб господин го подкара и го въведе в някакъв полицейски участък. Г. Караславов, Избр. съч. II, 385. Махленките го виждаха как се задаваше откъм долния край на улицата, винаги напет, облечен алафранга Д. Талев, ПК, 410. От нейните [на комшийката] думи пак развръзват са устата на сичките наши махленки и слушай ти тогаз как ма разносят по сичкия град. Г, 1863, бр. 6, 46.


Източник: Речник на българския език (онлайн)