МАХЛЀНЧЕ, мн. -та, ср. Разг. Махаленче. До вечерта аз сновях из двора и улицата, срещах махленчетата и гордо заявявах: — И ние си посолихме сланинка! Ст. Даскалов, БП, 27. Аз разказвах на махленчетата за тая чудна машина, на която тате ушиваше цял панталон за няколко часа. Кр. Григоров, Н, 195. Когато искат да я подразнят, всички махленчета почват в хор: „Дронче-пиронче“. Ст. Грудев, ББ, 39.
— Друга (диал.) форма: маалѐнче.