МАХМУДЀ, мн. -та, ср. Диал. Махмудия. На сватбата на сестра му Вълкя тя [Кольовата майка] хариза старо махмуде. К. Петканов, СВ, 60. — Казвай, къде са, или ей сега .. — Парите! — Сине, грешно е. Не съм чужда, майка ти съм! .. Имам в сандъка само едно махмуде. К. Петканов, СВ, 87. Халал да хи на Тодора / дванадесетте алтъна, / тринадестето рубета, / рубета и махмудета. Нар. пес., СбНУ Х, 31.
— Друга форма: махмудиѐ.