МАХМУ̀З м. Остар. Шпора. Махмузите се забиваха в ребрата на коня. Й. Йовков, ПК, 209. И диво цвилеха сплашени коне, мушкани до кръв с островърхи махмузи от сребро. Н. Райнов, ВДБ, 63. Коремът на коня му пущаше кръв от бодовете на махмузите му. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 148.
— Араб. през тур. mahmuz.