МАХМУ̀РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Диал. 1. Махмурлия. Запили се бяха еднаж в кръчма другари, .. И ето дойде нов „ахлап“ .. Мълчалив още махмурен, той почна да пие от тяхната маса. А. Страшимиров, А, 301. Снощи станах сънен, буден, махмурен, / та попитах моя майка мащеха. Христом. ВВ II, 239.

2. Сънен, сънлив (Н. Геров, РБЯ).

— Друга форма: маму̀рен.


Източник: Речник на българския език (онлайн)