МАХМУРЛУ̀К, мн. няма, м. Разг. Състояние на неразположение след пиянство. На другия ден Гелак бе неразговорлив като човек, който прекарва махмурлук. Н. Антонов, ВОМ, 82. А то на човека не че му е кой знае какво, но пийнал вечерта повечко, скарал се с жена си и го налегнал махмурлука. Като си отиде вкъщи, като си поспи, на другия ден идва като кукуряк на работа. Г. Узунов, НР, 33-34. Двамата непризнати таланти бяха погълнали вече по един двоен коняк против махмурлука и сега пушеха мълчаливо. ВН, 1960, бр. 2857, 4.
— От араб. през тур. mahmurluk. — Друга (диал.) форма: мамурлу̀к.