МА̀ХНА1. Вж. махвам1 и махнувам1.
МА̀ХНА2. Вж. махвам2 и махнувам2.
МАХНА̀ ж. Диал. Махана. — О-о, ти не си гладна, момиче .. Щом намираш махна, не си гладна! Ст. Даскалов, БП, 106. Истина е, че и Въла намираше махна на Рада, и тя я кореше, че е вироглава, ама .. ама по-башка я кореше. М. Георгиев, Избр. разк., 74. — Кой та знае какво правиш там [по кръчмите], пък си зел на младите, на Цоня, махна да намираш. Ил. Блъсков, ТСР, 4.