МАХО̀РКА ж. 1. Едногодишно растение от семейство картофови с право, високо около 80 см стъбло, с едри закръглени сърцевидни мъхести листа и с жълти и жълтозелени цветове, с богато съдържание на никотин, която се използва в някои страни в тютюневата, фармацевтичната и химическата промишленост. Nicotiana rustica. У нас се отглежда и едролистният сорт [тютюн] Вирджиния брайт и махорката — с мъхести листа. Осн. сел. стоп. VIII кл, 1965, 78. От листата на тютюна махорка се получават големи количества никотинови препарати за борба с болестите и неприятелите по растенията. Осн. сел. стоп. VIII кл, 1965, 77.
2. Листа от това растение, изсушени и ситно нарязани, използвани като тютюн за пушене. — Хаджи, дай една цигара тютюн! — Hа̀. Само малко прах е останало и то от махорка. Ив. Вазов, Съч. ХVIII, 10. Селяни от околните села идеха на пазар .. По рунтавите им калпаци лъщяха капки от росата, а в устата им димяха къси лули, пълни с махорка. Ст. Чилингиров, ПЖ, 7-8. // Цигари, обикн. лошокачествени, от такъв тютюн. По цели дни влаковите композиции стояха на гарата, а край тях пушеха смрадливата махорка загрижени и мълчаливи трудовите хора на града. Д. Добревски, БКН, 52. В землянката, .., имаше петима съветски бойци. Те бяха насядали по нара от дъски .. около малка печица, пушеха махорка, увита във вестник, и разговаряха. П. Славински, ПЩ, 384.
— Рус. махорка.