МАЦЕРЍРАМ, -аш, несв. и св. Спец. 1. Прех. Обработвам животински или растителни тъкани с киселини, основи, вода, етер и под., за да се извлекат ароматни или други съединения или да се разрушат самите тъкани. Близки до масленокиселинните бактерии са пектиновите, които мацерират (разпадат, размекват) паренхимната тъкан на текстилни растения, вследствие на което ликовите влакна се освобождават. ОБиол. Х кл, 1965, 34. Усилена секреция се явява при жени с лабилна нервна система. Секретът мацерира кожата. Възпалението се благоприятства и от диабет, цистит, нараняване и др. Ил. Щъркелев, Г, 54.

2. Непрех. За тъкан, орган и под. — размеквам се, разпадам се, разрушавам се, вследствие на унищожаване на спойката между отделните клетки поради болестни или други причини. При този метод е голямо опъването на ръбовете на оперативната рана под двете хранещи основи. В следоперативния период там шевовете мацерират. Ц. Михов и др., КП, 41. мацерирам се страд.

— От лат. macero 'размеквам' през нем. mazerieren или рус. мацерировать.


Източник: Речник на българския език (онлайн)