МАЧАРО̀К, мн. -ци, м. Диал. Котарак; мацан, мачок, мачор, мачур. Наближаваше ли пролет, София се огласяше от среднощните мяукания .. на хиляди котки и котараци, .. Мачките и мачароците огласяха звучно целия град. П. Мирчев, СЗ, 66. Бай Андрей не само не се дразнеше от своенравния концерт на мачароците и мачките, които огласят с мяуканията не само Ючбунар, а целия град. С. Таджер, ПНМ, 92-93. Брише си мустаките како мачарок накаде юг. СбНУ IХ, 190.
— Друга форма: мачοрοк.