МА̀ЧКАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от мачкам и от мачкам се. Много вино правех и много ракия. Аз самият не бях от баш пиячите, ама зетьовете ми, да са живи, попийваха си яката. Не чакаха да смачкам гроздето и идат с автомобилите .. Понявга се втуркаха да помагат за брането и за мачкането. Б. Геронтиев, Б, 18. Идете да видите с какъв пристъп се превзимат двете трамвайни каруци, при площад „Света Неделя“, какво чудовищно мачкане на човешки същества. Ив. Вазов, БП, 89. Тълпа разноцветна се блъска в тревога, / .. / Боричкане, мачкане, разпри до Бога — / целувки и вопли в нощта. Хр. Смирненски, Съч. II, 48.