МАШИКУЛЍ мн. Истор. Специален сводест отвор на крепостна стена или кула, пригоден за изстрелване на снаряди и под. Една кула с машикули се полузатулва зад дърветата отляво. Ив. Вазов, Съч. ХХ, 159.
— Фр. mâchicoulis.
