МАШИНОСТРОЍТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. За производство, промишленост и под. — който се занимава с конструирането и производството на машини. Машиностроителен отрасъл. Машиностроителна индустрия. // За предприятие, завод или за част от предприятие, завод и под. — който има такова производство. В големите машиностроителни заводи много стругове извършват автоматически всички производствени операции. Физ. VIII кл, 1965, 97. В края на града светеха хангарите на машиностроителните предприятия. Ст. Поптонев, НСС, 174-175. Машиностроителни цехове. Машиностроителен отдел. Машиностроителни фирми. // За населено място (град, село и под.) или за област, район — в който се развива такова производство и има такива предприятия и заводи. Машиностроителен район. Машиностроителен център.
2. За работник, инженер или за група, колектив и под. — който е специалист и работи в областта на машиностроенето или в някое от неговите предприятия. Машиностроителен работник. Машиностроителен инженер. Машиностроителна бригада.
3. За учебно заведение — в който се изучава машиностроене и се подготвят специалисти за това производство. През 1945 г. беше открит машиностроителният факултет към Държавната политехника в София за подготовка на електроинженери. ВН, 1960, бр. 2866, 2. — Като ми смъкнат с една-две единици поведението, в никакъв машиностроителен техникум не мога да кандидатствам. Л. Галина, Л, 47.
4. За материал, съоръжение, машина, технология и под. — който е свързан с производството на машини. Здравината и издръжливостта на машините до голяма степен зависят от правилния избор на машиностроителните материали. Маш. IХ кл, 5. Машиностроителен конвейер. Машиностроителни сплави. Машиностроителни чертежи.