МАЩРАПА̀ ж. Диал. 1. Метален или глинен съд с дръжка, който служи за загребване, наливане или пиене на вино, вода и под. Снощи през Руен поминах / през росенската чаршия, / како си добро съгледах, / на мермер камик стъпило, / със чингел вода вадяше, / със позлатена мащрапа, / като я видях аз, кардаш, / там умрях и примрях. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 539. Тога велет млада овчарина: / „Донесете три златни яболка, / донесете мащрапа со вода!“ Нар. пес., СбБрМ, 77. Прошетало се девойче / низ онае дълги загони / со два ибрика стребрени, / со две мащрапи златени. Нар. пес., СбБрМ, 426.
2. Количеството течност, което се съдържа в този съд.
— От араб. през тур. maşrapa. — Друга форма: мащрепа̀.