МАЯ̀1 ж. Само ед. Спец. 1. Биологичен продукт, получен от развъждането на определен вид дрожди в меласа. За да се получи висококачествена мая, главното е да се пречисти меласата, която е хранителна среда за дрождите. Л. Дряновска-Нонинска, ЙСЧ, 67. Хлебните дрожди, така наречената мая, прибавени към тестото, предизвикват образуването на газообразни продукти, поради което то шупва. НТМ, 1962, кн. 3, 23. Милойко си отиде тихо и ние се запретнахме да замесваме тестото, щото маята беше шупнала и кипеше. Й. Радичков, ББ, 74. Четвърти високо си говореха отдалече през стоборите .., по колко мая и по колко захар турят на козунаците. Т. Харманджиев, КЕД, 65.
2. Разш. Спец. Биологичен продукт, получен от различни едноклетъчни микроорганизми, който предизвиква ферментация на захарите и се използва в хранително-вкусовата промишленост за производство на бира, хляб, сирене и др. Под понятието сирене се разбира продуктът, получен от подсирено или пресечено мляко (с мая или киселина), след отделяне на излишната суроватка и след подходящо осоляване и ферментиране. Н. Димов и др., ТМ, 89. Бирена мая. Нахутна мая. Сирищна мая. Хлебна мая. Хмелова мая.
3. Разг. Нещо, от което впоследствие се придобива състояние, богатство. — Дядо Боньо Юрталана, Бог да го прости, ти го не помниш, той от едно агънце цяло стадо направи — за чудо и за приказ. Богатството, дето го имаме, оттам му е маята. Г. Караславов, С, 216.
4. Диал. Произход. Прабаба му била от горните села, .. Обретен тук нямаше друг освен него. — Оттам ще му е маята. Ст. Даскалов, ЕС, 137.
5. Прен. Най-важното, основното нещо, без което не може да се извърши, осъществи някакъв процес, развитие, движение и под. Изключителните личности са призвани да бъдат маята на онова оздравително време на народите, което носят революциите, тези велики неповторими чистилища на земята ни. М. Яворски, ЕСВ, 143. // Същност, същина на някого или нещо. — Хайде! — повтори Белича. — каквото си се затуткал, ония тепегьоз ваклинци ще ни разнесат тухлите и подире ще се замеряме с парчетии. Васил не отговори. Познаваше отдавна тая кавгаджийска мая на приятеля си. Л. Михайлова, Ж, 119.
◊ Фуражна мая. Спец. Вид дрожди, които се добавят към храната на селскотопанските животни и за увеличаване на нейното витаминозно съдържание, хранителност. Фуражната мая е от значение за създаването на пълноценна белтъчна и витаминозна храна за животните и птиците. Й. Чолаков, НХП, 49.
> За мая. Диал. Казва се, когато оставям, запазвам нещо в малко количество да го има, да се намира. Оформят изкопите, без да ги иззиждат, в пет големи торища. Запълват ги със слама. Хвърлят върху нея няколко кофи оборски тор, за мая. Ст. Поптонев, ОБЛ, 110. Имам си мая. Разг. Заможен съм, притежавам имот, богатство, обикн. придобито по наследство. От една (еднаква, съща) мая съм < замесен>. Еднакъв съм с някого по произход, характер, разбирания, възпитание (обикн. за хора с общ произход). Хващам / хвана (захващам / захвана) мая<та>. Разг. 1. Предварително обработвам маята, обикн. с хладка вода и брашно, за да я използвам при замесване. Те се стараят правилно да прилагат технологическия процес — прецизно хващат маята, следят за втасването на тестото, навреме слагат хляба да се пече. ВН, 1962, бр. 3264, 2. 2. Започвам да богатея, да забогатявам. Догана събра хубав имот. Работеше все така като „бесен“, а синовете му, помагаха. Оземлиха го от общината няколко декара и хвана маята. И. Петров, МВ, 17.
— От перс. през тур. maya.
МА̀Я2, зват. ма̀йо и ма̀е, ж. Диал. Майка; майча, майна, макя, мала1, мамка1. Срялите капеха / в момина градина, / деойка ги сбираше, / на майка си ги даваше: / — На ти, майо, от мене, / да ти преде и тъче, / да ти мяси и пере. Нар. пес., СбНУ ХХХVI, 25. Солнчице, мило оченце! / Оти ми зарана не зайдеш? / .. / Я солнчице хи гоори: / — Майо льо, мила майчице! / На как зарана да зайда? Нар. пес., СбНУ ХХХVI, 29. Викнала е Катерина: / — Ой, майо ле, мила майо! / Люта ма змия изяде, / на ръката, на дясната, / ке си умрием с Никола. Нар. пес., СбНУ ХХХVI, 10.
МА̀Я3 ж. Диал. Основна греда на покрив, на която са заковани останалите греди. Удължаването на наклонени греди (маи). Наклонените греди се удължават като от двете им страни се прикове по една талпа. В. Брънеков и др., СД, 51. // Изпъкнал наклонен ръб на покрив, където върху тази греда се пресичат двата съседни ската. Отделните части на покрива са известни под следните наименования .. Мая. В. Брънеков и др., СД, 78.
МА̀Я, -еш, мин. св. -ях, несв., прех. 1. Разг. Правя някой или нещо да остане някъде за по-дълго време, отколкото е необходимо; бавя, забавям. — Ангеле! Накъде? .. — Ти, Руске, не се бъркай тука. Ако обичаш Ангела, не трябва да викаш, нито да го маеш. Ив. Вазов, Р, 8. Месечко Раду думаше: / „Я ми дай, Радо, одица / със твойта дясна ръчица“. / Рада месечку думаше: / „Недей ма мая, месeчко, / че мама лежи, умира“. Нар. пес., СбНУ ХХVII, 175. Довели са премлада невеста, / довели са ръка да цалива, / он си дава тая лева ръка. / Два девера са му продумали: / — Хей, фала ти, божа просечино, / стига мая китени сватове, / нал си подай твоя десна ръка. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 315.
2. Разг. Занимавам някого с нещо, като го отвличам от работата му и му преча да я върши; залисвам. Какво ма маеш, остави ме да чета спокойно. Δ Не ме май, че имам много работа! // Разг. Губя времето на някого, обикн. с празни, несъществени или несериозни неща; мотая, размотавам, разигравам. — Хъ-хъ, де сега де! И за лекове да се дават пари! За едно дете — и лекове! .. А ние за едно таме, дето го рекли парцалче, докторе, ще маем, лекове ще зимаме! Т. Влайков, Съч. I, 1925, 505.
3. Диал. Замайвам. Що ми не дохождаш, / що ме не спохождаш, / свиден ябанджийо? / .. / Друга ли те мае, / кон ли път не знае, / друмник неповолен? Ц. Церковски, Съч. I, 174. Тя облече мъжко руо / и препаса остра сабля / и са метна врана коня, / па отиде в поле с роса. На овчери глава мая, / а на Йовко нощ помая. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 204.
4. Диал. Не извършвам, не свършвам нещо навреме; забавям, бавя. Дадох да ми ушият дрехи, но ги маяха много. Н. Геров, РБЯ III, 56.
МА̀Я СЕ несв., непрех. Разг. 1. Не идвам навреме; бавя се, забавям се, закъснявам, мотам се, моткам се. Гена: — Не си ли иде [Найден]? Милкана: — Няма го. Мръква се вече, а той още се мае. Р. Стоянов, М, 43. Тая бавност раздразни нетърпеливия турчин. — Де се маехте досега ? — ревна той. — Цял ден седим и ви чакаме! Ст. Дичев, ЗС II, 214. Да викаш кумо да дойде, / да дойде, да се не мае, / та рожба да ни, бре, кръсти. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 128.
2. Не пристъпвам навреме към извършването на нещо, към изпълнението на нещо; протакам, мотая се, моткам се. — Хайде, Черньо, Христо, тръгвайте из село за фенери! Колкото намерите, донесете ги. Ама бърже, хич не се майте. Ст. Марков, ДБ, 119. — Аз знам, знам, бае Славчо, .. — Тогава не се май, ами хайде върви, че стана късно. Т. Влайков, НУ, 1885, кн. 7, 216.
3. Обикалям нагоре надолу, обикн. без цел или работа, като напразно си губя времето; размайвам се, размотавам се, мотая се, моткам се, въртя се. Застояваха се повече, отколкото бе нужно, по валозите, където навярно имаше извори, или се спираха по поляните и се маеха без видима причина. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 13. Първи ловец (нервно): — Абе, къде се маеш досега ? Ще изпуснем влака! Втори ловец: — Как няма да се мая! Бинго се затирил някъде по бесовица! Бе аз ходих! Бе слугинчето пращах! Краката си изпребих — няма ни куче, ни кучка! Ο. Василев, Л, 85. После ходи в града, мая се там два-три дни и се върна. Ст. Марков, ДБ, 356. Както винаги след черковен отпуск Гина Кунчева избърза да се прибере вкъщи. Нека другите разговарят, нека се маят, тям е позволено; нея работа я чака. Ст. Дичев, ЗС I, 77. Отива при нея, скарва ѝ се, че се мае по пътищата. К. Петканов, ОБ, 73. Пенча го мързи, / гледа да лежи, / ходи, та се май, / търси да играй. Π. Р. Славейков, ДС, 14. // Движа се, ходя като обикн. не зная какво точно би трябвало да направя; суетя се, мотая се, моткам се. — Оръжия кой иска? — викаше бай Мичо, като изнасяше снопове пушки и пищови, додето другите се маяха. Ив. Вазов, СбНУ II, 48. Въртя се, мая се из къщи, внушил съм си да не казвам на стара майка отде съм дошел и закъде се стягам да замина. П. Росен, ВПШ, 101. Баща му дълго го гледа как се маеше съвсем безпричинно през сутринта и несръчно оправяше хамута на впрегнатия едър кон. Кр. Велков, СБ, 40. Като се обърна към шофьора, който се маеше около мотора, той нетърпеливо подкани. Ст. Марков, ДБ, 362.
4. Отвличам се от работата си или заниманието си обикн. с празни, безполезни или несериозни неща; залисвам се. — Тука е молитва за суша —каза той. — Чети тая молитва по-скоро .. Господ знае, че за друго четеш — каза воеводата, като намираше, че попът се мае за дребни работи. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 52. Не бързай яко, та от бързание да оставиш училището ни сам, ни там, но и без потреба не ся май. АНГ I, 414. Не се май с разни плетки и клюки, ами си гледай децата. Δ Вместо да залегне над работата си, той по цял ден се мае с какво ли не.
5. Върша нещо много бавно, без умение, сръчност или желание, като губя излишно време; мотая се, размотавам се, тутам се. — Не е! Това е ловджийска пушка и само е разглобена .. Стоян изтри с дрехата си двете части и те дълго се маяха над тях, докато успеят да ги сглобят. П. Здравков, НД, 204. — Зная аз колко струва женският ум — скъса ли се нишка на кросното, два часа се мае, докато я завърже. К. Петканов, Х, 94. Председателят на селсъвета вече въртеше телефона и ругаеше телефонистката: — Защо още се маеш? Казах ти веднага да ме свържеш с началника на земеделието! Ст. Марков, ДБ, 365. Царицата сне пръста от устните си и направи знак на Тертер: — Чети по-бързо, не се май! Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 275. Бабата почти свършваше, .., докторът се приближи при нея, маяше се край нея, ужка я цереше. Лат., 1885, кн. 9, 16.
6. Изпитвам удивление, учудване от нещо, като обикн. давам външен израз с поглед, жест и под.; дивя се, чудя се. На заранта рано Лиса се събуди и добрата бабка рече да зачуди. Бързо се разшета из стаята, по двора .. А бабата гледа, гледа и се мае: девойка такава друга тя не знае. Цв. Ангелов, ХЛ, 8. Они се маат: какво ще това да бъде, сичко разпоредва, дума не казва. Нар. прик., СбНУ ХLI, 435. Не желая аз богатство, / запази си дъщерята: / .. / Гледа царят и се мае, / що да каже, сам не знае. Ем. Попдимитров, ПМ, 80.
7. Намирам се в състояние на колебание, нерешителност, размислям какво да правя или как да постъпя; двоумя се, чудя се. Знаеше, че мозъците на тукашните люде не работеха много бързо, но докога ще чака тая щура жена да се двоуми .. — Ела .. Ела по-близо. Ела, мори, що се маеш! Д. Талев, ГЧ, 132. — Още ли се двоумите? Още ли се маете? Или е толкова мъчно да избира човек небото или адът? Н. Бончев, Р (превод), 60-61. ● Нар.-поет. Аз са чуда, па са сами мая, / дали ида или да не хода. Нар. пес., СбНУ ХIV, 17. Чуди са Кольо, мая са / как ще децата отгледа, / най реши, Кольо, най реши / да си невяста доведе. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 138. Остана Стана вдовица, / остана тежко имане: / чуди са Стана, мае са / каде да дене имане. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 184. ● Нар.-поет. майом се мая. Ах, тителеянскитя хаджии чорбаджии — / те са чудом чудят и са маюм маят / како да направят, юначи да възпрат, / юначи да възпрат, кончи да му замнат. Нар. пес., СбНУ ХХVII, 130. Добра са чудом чудяше, / Добра са майом маяше. Нар. пес., СбНУ ХLVII, 116.
◊ Мае ми се <главата>; Главата ми се мае. Разг. 1. Губя равновесие и ми е лошо; призлява ми. Не беше пил ни вино, ни ракия, а пък главата му се маеше. Едва се задържа на краката си. К. Петканов, ОБ, 35. След него се потътри Павел, който се усещаше зле и казваше, че главата му се мае. Б. Болгар, Б, 239. 2. Притеснен съм, слисан съм от работа, грижи, неприятности и се чудя какво да правя. — Тебе е чудно? Главата ти се мае? Наистина, тая мисъл е толкова висока, дето може да заглуши и женската гордост. Н. Бончев, Р (превод), 64. Мае ми се свят. Диал. Губя равновесие и ми е лошо; призлява ми. Добри крачеше в тъмнината, чак му се маеше свят от думите на абаджията. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 529. Чудя се и <се> мая. 1. Намирам се в голямо недоумение, почуда; учудвам се, удивлявам се. — Някой нощес е обелил две тави картофи .. — Да се чудиш и да се маеш! — добави Николица. Цв. Ангелов, ЧД, 154. — Не знам дали си минал доле, към четвърти километър, накрай града. Там има една бакалничка с фирма „Разгеле“. Чудих се веднъж, маях се защо ли пък такава фирма е сложил човекът. Кр. Григоров, Р, 11. 2. Много съм затруднен в нещо и не зная как да постъпя; загрижен съм. — Добър ден, свайке! Какво си се умислила .. — Море, остави се, свате. Храната привършихме за добитъка .. Чудя се и се мая какво да правя с овцете. Блеят сиротинките без сламчица сено. Кр. Григоров, И, 8. Чуди са и мае са горката жена що да стори за своето мило дете. Къса си тя косите, плаче с глас и вика за помощ, търси средство, което би избавило чадото ѝ от смъртта. Ступ., 1875, бр. 5, 36. 3. Възхищавам се, удивлявам се на нещо. — Хем ако искаш, ще те заведа да видиш дома, та да се чудиш и маеш. Палат имам, палат! Елин Пелин, Съч. I, 59. Хиляда годин от всички краища на света християните са принасяли скъпоценности и украшения тука и майстори най-изкусни са земали донесеното и изливали сръчността си в него и света и мира е вървял насам да се чуди и мае на изкуство и красота. П. Тодоров, И II, 27.