МАЯ̀К, мн. -ци, след числ. -ка, м. 1. Съоръжение, обикн. висока кула с мощно сигнално светлинно устройство, издигната по крайбрежия, скали и др. за ориентиране на кораби или за отбелязване на опасни за плаване места през нощта или при мъгла; фар. Нощта ни завари в Монте Карло. Средиземното море забуча. Почнаха да мигат далечните маяци. А. Каралийчев, С, 80. Малкият кей е безлюден .. Далеко, към Сен Рафаел, един маяк немощно премигва. К. Константинов, ПЗ, 133. От гроба се вижда Маслен нос с маяка, обзира се надалеко морската шир. Ст. Станчев, ПЯС, 103. Близо при Александрия лежи малък остров Фарос, на когото ся нахождал добър маяк, който е получил името си от острова и ся почитал едно от чудесата на света. Ив. Богоров, ВГД (превод), 282. // Сградата, постройката, помещението, където има такова съоръжение и откъдето обикн. то се управлява, насочва. — Твоят мъж пак закъснява на маяка! — все тъй делово казва Андрей. П. Славински, ПЩ, 263. — Че къде не му блъскала главата! Най-подир станал моряк. Потънал корабът му и оттогава останал при един маяк на работа. Ив. Кирилов, Ж, 50.
2. Прен. Книж. Нещо, което очертава, сочи правилната, вярната посока на развитие; пътеводител. „Сумнението е маяк на мудростта; то е въртел, който изследува злото до самото му дъно“. П. Р. Славейков, ПХС, 45.
◊ Въздушен маяк. Спец. Светлинно, радиолокационно и под. съоръжение, което се използва в авиацията за ориентиране на летящите самолети нощем или при липса на видимост.
— Рус. маяк.