МЕГАЛЍТ м. Обикн. мн. Археол. Праисторически градеж, датиращ вероятно от неолита и изграден от един или повече огромни каменни блокове без използване на свързващ материал, който е служел като култово съоръжение или гробница. Във всички случаи, когато обсъждаме мегалитни паметници, става дума за суха сглобка или суха зидария. Признакът е много съществен за нашия подход: ние разглеждаме мегалитите като градежи. Т. Тодоров, БСКН, 1201. Многообразието на мегалитите от гледна точка на планировка, технология, конфигурация и дори на изображения, нерядко гравирани върху монолитите, може да бъде сведено до два основни типа – долмен и менхир. Л. Цонев и др., МБ, 10. Карел Шкорпил има големи заслуги за събирането и проучването на мегалитите в България.
— От гр. μέγας ‘голям’+ λίϑος ‘камък’ през нем. Megalith.