МЕГАЛЍТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Археол. Който се отнася до мегалит. Мегалитните паметници са най-вероятно паметници на религията: долмените са монументални родови гробници. Ст. Ваклинов, А I, 67. Сглобяването е изключително важна специфика на мегалитните съоръжения. Сглобяването предполага, че каменни плочи се обединяват в обща конструкция една до друга или една над друга така, че контактуват само по своите ръбове, а не се допират по своите странични плоскости. Т. Тодоров, БСКН, 1201. Бегликташ се приема за най-старото тракийско мегалитно светилище по Българското Черноморие. А. Орачев, ЧЮЧ, 53. Мегалитен градеж. Мегалитна култура. Мегалитен комплекс.