МЕДЖЛЍС м. 1. Истор. В Османската империя — местен административен орган от съвет на представители на турската власт и на поробеното християнско население. Рашид паша въвежда в 1845 г. меджлисите, областните събрания, в които влизат и християни. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 46.
2. Истор. В Османската империя — редовно турско съдилище от първа инстанция (от 1869 г.).
3. В Турция и в някои други мохамедански страни — народно събрание, парламент. В изложението си пред меджлиса министър-председателят изнася факти за плачевното състояние на държавните финанси. РД, 1950, бр. 166, 4.
— От араб. през тур. meclis. — Други (остар. и диал.) форми: меджилѝс, мезлѝч, мезлѝш.